ах.. шит. взех нещо супер рядко да пиша. факт. но реших, че преди да е настъпила новата година мога да попиша малко... ей, така.. просто да покажа, че все още съществувам...май.
първото нещо, което ми се иска да напиша е.. ъ.. да. колко е банално като срещнеш някой познат на улицата да се проведе следния разговор:
- здравей. как си?
- добре. ти?
- и аз.
тъпо е, гадно е.. и баси..  като някой няма какво да казва е по-добре да си мълчи.
...
нем. това не става. исках да кажа, че е супер фалшиво. идеята на този вид въпроси е да питаш, само ако се интересуваш. но ако имаш някои банални познати, на които само и едно "добре" им стига е друг въпрос, който дори не заслужава да бъде разглеждам.
явно е, че скоро през главата ми е вървяла мисъл. просто.. ей така. мина от там и остави хиляди въпроси, по които аз трябва да мисля. и като никога наистина се замислих... колко често наистина се опитваме да разберем повече неща за човека около нас - какво си мисли, как е всъщност, дали му трябва нещо, иска ли да  сподели нещо.. и т.н.
дали от липса на информация не допускаме някои грешки? ние виждаме твърде рядко, разбира нещата твърде малко.. понякога информацията, която даваме е твърде малко..
и аз съм съм един олигофрен... може би, никога няма да се науча да разбирам по-добре нещата. или поне да разбирам по-добре мислите си. поне. всеки трябва да почне от някъде... а после. после остава да попитам теб нещо. да, теб... който поради незнайни причини се е наел да чете това, което пиша - как си? какво става с теб?


***

скоро една позната се оплака. или по-скоро ми сподели. сподели, че никой не бил оценявал усилията й. когато правела добро никой не го забелязвал... а ако има такива, които го забелязвали и оценявали били малко. и след това последва въпроса.. има ли смисъл?
някои хора биха отговорили "не". но те не са прави.  разбира се, че не са прави. какво би правило човечеството, ако всеки един от нас отговори с "не"? аз ще ви кажа - ще се срине. вярно е, че не можеш постоянно да тичаш след някакви твари и да им помагаш като единственото нещо, което знаят те е да мразя и т.н.. но.. защо съществува това "никой не го оценява" като не можем да бъдем сигурно, че това нещо не е докоснало някой? не е стигнало до сърцето му? това, че не се забелязва дадено нещо не значи, че го няма.

и това ще бъде.. за този път.
the end.