One of these days, I"m going to cut you into little pieces.
Любов...
Можем ли да имаме любов? Ако можехме, любовта трябва да съществува във вид на нещо - субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо "любов". "Любовта" е абстракция, някакво неземно съществуво, богин, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действителност реално съществуващ е единствено актът на обичането. Да обичаш, е продуктивна дейност, която предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш. Любовта може да бъде насочена към човек, дърво, картина, идея. Тя създава и усилва усещането за пълнота на живота. Това е процес на самообновяване и самообогатяване.
Когато хората говорят за любов, те обикновено злоупотребяват с тази дума, за да прикрият, че в действителност не изпитват никакво чувство.
Преходът от "влюбването" към илюзията, че "притежаваш" любов често може да се наблюдава в конкретни подробности, като се проследи историята на партньори, които са се "влюбили". (В The Art of Loving е подчертано, че думата "falling" в израза "falling in love" сама по себе си е противоречие. Тъй като любовта е продуктивна дейност, човек може само да "стои" - да бъде влюбен или да "върви" - да гради любовта си. Не може да "падне", да изпадне в любов, защото това предполага пасивност.)
В периода на ухажването никой не е сигурен в другия, всеки се опитва да спечели онзи, когото харесва. И двамата обаче са пълни с живот, привлекателни са, интересни, дори красиви - защото радостта от живота винаги одухотворява. Още нито един от двамата не притежава другия. След започването на връзката често ситуацията коренно се променя. Своебразният "договор" дава а всеки от партньорите изключителни права на собственост над тялото, чувствата и вниманието на другия. Вече няма нужда да се стремиш да спечелиш партньора, защото любовта се е превърнала в нещо, което вече притежаваш, в един вид собственост. Хората престават да даряват усилия да събуждат и даравят любов, започват да си омръзват и в резултат на това красотата и магията изчезват. И двамата са разочаровани и объркани. Сякаш вече не са онези хора, които са били. Дали не са сгрешили? Обикновено всеки търси вината в другия и се чувства измамен. И никой от тях не забелязва, че сега те вече не се държат така, както когато са били влюбени един в друг; погрешната мисъл, че човек вече притежава любовта, е станала причина да престанат да обичат.
Когато не може да се поднови предишното любовно чувство, единият или другият може да реши, че нов партньор (или партньори) ще задоволи копнежа му да бъде обичан. Те осъзнават, че единственото, което искат да имат е любов. Често пъти обаче в опит да се постигне това чрез честа смяна на партньорите,  е просто заобикаляне на проблема, който трудностите в любовта им създават, като лекуват отегчението с нови и нови дразнители и като се стремят да имат повече "любовници", без да са способни да обичат дори един.
Радостта...
Не е "върхово изживяването", което внезапно възниква и свършва също така внезапно: "върхово" е изживяването, което по-скоро е един вид емоционално "плато", състояние, което съпровожда творческата изява на основните човешки способности. Радостта не е мимолетният пламък на екстаза. Радостта е жеравата на битието.
След достигането на т.нар. връх, удоволствието и възбудата отстъпват място на тъгата, защото въпреки че сме изпитали възбуда, нищо вътре в нас не се е променило. Вътрешните ни сили не са се увеличили. Просто това е бил поредният опит да се преодолее скуката от неплодотворната дейност и за момент сме концентрирали всичката си енергия - с изключение на разума и любовта - в един-единствен порив. С други думи, това е опит да се стане свръхчовек, без преди това да е човек докрай. Дори и да се е удало да се изпита мига на тържеството, след това неизбежно се потъва в тъга, защото отвътре нищо не се е променило. И когато се казва, че "След съвкупление животното е тъжно" ("Post coitum animal triste est"), тези думи могат да бъдат отнесени към секса без любов, който е "върхово изживяване" на силна възбуда, следователно вълнуващо и доставящо наслада, но задължително пораждащо разочарование след бързи си край. Сексът дарява радост само когато физическата близост е съпроводена с духовна, т.е. с любов.

Хубав латински лаф и много точен.
Именно любовта ни отличава от животните.
Когато е истинска, а не "върхово изживяване", както казваш.
Поздрави!

Дрън дрън. [: Нали знаеш?

почти винаги чувствата и емоцийте свързани с влюбването се предават и на любовта.стават определение едва ли не критерий за това,че даден човек изпитва любов.любовтта пък от своя страна не е чувство а съзнателен избор,който идва след като е преминало влюбването понякога и преди това