добро утро, all.
фактът, че не съм писала от много време не значи, че съвсем нищо не ми се случва - дори напротив, див купон си е последните месеци. бях останала с впечатлението, че лятото беше така, но септември и октомври (или поне това, което е минало), напълно ми разбиха представите.  забавна работа общо взето. почти отказах цигарите, т.е. под 10 цигари на ден, но пък за сметка на това ще мога да посетя почти всеки концерт, на който съм хвърлила око и да си пообиколя из не чак толкова дълбокия север. йей.

между другото...
хахахаххаха, ей, абе.. имаше една идея, която отприщи целия поток, пък аз съвсем забравих да я развия. ако не друго, то поне това заслужаваше.

та значи, като цяло беше, че обичам да се намирам някъде високо. ама така хубаво високо, където да не може никой друг да се качи, или поне в рамките на следващите няколко часа, от където да огледаш всичко, да се възхитиш... като цяло това чувство не може да се опише..
цялата история с "нереалността" от многото седене пред компютъра, с книгите и въобще с много време, прекарано в гледане в една точка. няма проблем. и това само по себе си е проблем.
и пак не съм щастлива.

"сирнье ин май хееед!"

така де. освен да поздравя хората около мен, друго не ми остава. ;p
тъпи сте като левия ми крак. тъпи като ампутиран крак, като протеза, като стайно растение... с IQ на стайна температура...
просто много ви обичам, хора. <3