. . . :: if i deny you now, you won't be able to do it later

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.06.2010 16:39 - if i deny you now, you won't be able to do it later

Автор: wintersun Категория: Лични дневници

Прочетен: 2203 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.06.2010 16:40

Бих искала да мога да кажа, че съм се загубила някъде из дебрите на съзнанието си, но след като се опитах приблизително да изчисля дали е така, истината като че ли се оказа друга. Вероятността да съм го направила е приблизително 1:3*10^n, като n клони към плюс безкрайност. Т.е. имам по-голям шанс със затворени очи да изкарам два еднакви чорапа от чекмедже, където има хиляда чорапа, от които само два са от един чифт. Звучи страхотно.
Въпроса в случая е какво точно правя. Отговора е нищо. В най-добрия случай спя. В най-лошия... Предполагам, че пак е спя.

Може би беше някаква максима за мен да стана безразлична. Е, станах. Но прекалих и то твърде много. Изпаднала съм в такава безразборна, неспираща, напираща ми отвътре апатия, през... ми е за всичко и всички. (разбира се има много малки изключение, но са толкова мънички и незначителни, че просто не ми влизат в сметките. да направим както правим във физиката с малките величини - просто ще ги задраскаме и не ги вземаме предвид) От дни просто стоя и правя нещата по навик. Не защото искам. Просто по навик, без никаква друга причина. Усмихвам се, когато трябва, пия кафето си, когато трябва, паля цигара, когато трябва. И не аз, а света се движи около мен. Не аз си мърдам кракът, за да стъпя, а земята се наглася така, че просто.. да стане каквото трябва.
И си стоя някак си статично. Да се чувстваш декор в собствения си живот - на това, ако не му кажеш талант, то на кое трябва? ;Р
Иначе, ако някой пита съм добре. Нито искате да ви занимавам, нито аз искам да ви занимавам. Така е много по-добре и за двете страни. Наличието на информация в случая е излишно. Не искам повече информация за нищо. Толкова много книги изчетох и осъзнах колко много знам (не ми пука колко нескромно звучи), а сега осъзнавам колко е малко всъщност. И все пак имам прилив на свръхинформация. Само да можеше да изчезне и пак да ми е интересно. Но уви.
Като че ли имам нужда само от смяна на обстановката, но няма да стане поне до 21.
Как да е с това.

Държа хората на една ръка разстояние от онзи обикновен страх. Или пък дори не е страх. Просто страха е непреходен. Когато човек си налага нещо, когато "изгради" някакви обстоятелства, трябва малко или много да се бори за тях. Толкова се страхувах от загубата на "положението", което бях изградила.. И точно това стана, но не ме преследва това. То беше първото, което ми стана безразлично. Обаче част от страха остана. Казах вече - непреходен е. Страхувам се от това да допусна/да се привържа твърде много към някого, защото рано или късно всичко свършва. Не говоря за връзка, говоря дори за най-обкновеното приятелство. Трудно е някой да прозре в теб, а после да трябва да се откажеш от него. Краят винаги ме е ужасявал. Твърде съм педантична в случая, за да го приема като нещо абсолютно нормално.. Въпреки че. Има едно стихче: "...А там - накрая на света нощта е бяла. / една безкрайна, тъжна бяла тишина./ Защото краят е понякога начало... / Ала безкраят по закон е самота..."
Един безкраен цикъл, алгоритъм, в който е заложено да си самотен сред другите. Превръщам се в не особено хубави неща, но пък какво да се прави. Качила съм се на този влак, защо да скачам от него?
А когато изпратиш мисълта си на такива непознати места е така красиво... Някъде отделена от всички и от всичко. Твоят личен рай, но.. и ад. Неописуемо е.

Пък, който ме познава от по-дълго, и иска нещо от мен, знае, че просто трябва да е по-упорит. Въпроса е, че повече няма стана бита карта и това е. :р
knocked out in what i"m feeling, makes me wish that i was dreaming.. което е добра идея.

Нагоре

Тагове: Later,