Постинг
26.05.2010 00:14 -
pain redefined
Автор: wintersun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 417 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2010 10:12
Прочетен: 417 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 26.05.2010 10:12
отчаянието на настъпващия нов ден
големите въпросителни относно него на този етап не ме притесняват, имам си други тревоги. някак странно е, ново. по-скоро - добре забравено старо. и все пак.
имам си псевдо учители, т.е. ди гуд олд буукс. от най-добрите кралски дворове на средновековието се уча! а пък някои неща просто ми се отдават.
толкова е неясно, но нейсе. нека не си давам твърде много надежди, че не искам за пореден път, в толкова скоро време, да гледам "фалитът на илюзиите" си. [:
и така, де.
чакам си. и като не дочакам се притеснявам. от друга страна не спя.
от трета страна пък чакам и други неща.
от четвърта - колкото по-неясно го напиша, толкова по-добре.
meh being evil all the time.. нали само с това се, хм, как беше - "отличавам".
искам да се раздвижа и да използвам онази убийствена моя реплика, но този път няма да стане. за пореден път се чувствам толкова подтисната и ограничена от този гаден град. нищо, още две години само и се махам завинаги. или поне силно се надявам.
как да е. искам да изкрещя някои неща, които трябва да чакат. задушавам се чак. твърде много искам от себе си в случая, а се страхувам, че просто... досаждам.
tonight isn't my night definitely (:P), затова и пиша.
главно от скука, с малко надежда и щипка късмет.
п.п. as usual, има скрито послание между редовете, всъщност то си е даже направо в редовете, друг е въпроса дали ще бъде разбрано...
п.п.п. и аз те обичам!
големите въпросителни относно него на този етап не ме притесняват, имам си други тревоги. някак странно е, ново. по-скоро - добре забравено старо. и все пак.
имам си псевдо учители, т.е. ди гуд олд буукс. от най-добрите кралски дворове на средновековието се уча! а пък някои неща просто ми се отдават.
толкова е неясно, но нейсе. нека не си давам твърде много надежди, че не искам за пореден път, в толкова скоро време, да гледам "фалитът на илюзиите" си. [:
и така, де.
чакам си. и като не дочакам се притеснявам. от друга страна не спя.
от трета страна пък чакам и други неща.
от четвърта - колкото по-неясно го напиша, толкова по-добре.
meh being evil all the time.. нали само с това се, хм, как беше - "отличавам".
искам да се раздвижа и да използвам онази убийствена моя реплика, но този път няма да стане. за пореден път се чувствам толкова подтисната и ограничена от този гаден град. нищо, още две години само и се махам завинаги. или поне силно се надявам.
как да е. искам да изкрещя някои неща, които трябва да чакат. задушавам се чак. твърде много искам от себе си в случая, а се страхувам, че просто... досаждам.
tonight isn't my night definitely (:P), затова и пиша.
главно от скука, с малко надежда и щипка късмет.
п.п. as usual, има скрито послание между редовете, всъщност то си е даже направо в редовете, друг е въпроса дали ще бъде разбрано...
п.п.п. и аз те обичам!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1862
Блогрол
