След четири час заминавам за Варна. Може би е време да поспя, но и два часа сън преди 20 часа ми стигат.. мисля.
Надявам се да оцелея. Няма как да не оцелея.
Хайде отивам да изпуша една цигара и лягам да се мъча да спя.

Това нещо ми стои на скайпа от адски много време и преди наистина това условното „никога” си имаше някакво значение. Както и „сега”, разбира се.
Обаче уловката е следната. „Никога” ми беше цел, а &bdq...

Твърде съм заета за каквото и да е. Истината е, че всъщност ме мързи да правя каквото и да е. Обяснявам си го с някаква условна заетост. Постоянно си повтарям „утре ще направя един-какво-си”, „от утре вече еди-що-си&rdq...